Април 2006 г.

Stormbringer's Den > Герои от ролеви приключения

Конкурса Най-добър Герой от Ролево Приключение за месец април 2006 г приключи. Победител е Dark_Lord и неговия герой Гак (Gak The Neyska).

Аз започвам първи:

Име на играча: Калоян "Stormbringer" Янкулов
Име на героя: Lorzuk Bodlok (Лорзък Бодлок)
Система на приключението: Dungeons and Dragons 3.5
Име на приключението: Path of Darkness

Биография на Лорзък Бодлок (Lorzuk Bodlok), до деня преди пристигането му в Шарн (Sharn)

Улфгар Бодлок бе роден в столицата на Карнат – Корт. Роден в семейството на богати джуджета от династията Кундарак, той бе привикнал с лъскавия цвят на галифарите. След като джуджешките господари обявяват своята независимост от Карнат, на първия Железен Съюз през 914 УК, семейството на Улфгар се мести да живее в столицата на новосъздадената нация. Голяма част от имуществото им е взето от властите за помощ на джуджешките кланове, за това младият Улфгар е принуден да намери работа и да възстанови семейните богатсва. Няколко години по-късно Улфгар се мести в Корунда'с Гейт (Korunda's Gate), където продължава своето образование в областта на банкерството, и за не повече от пет години той успява да стане влиятелен банкер в една от най-големите банки в града. На два пъти Улфгар има честа да се срещне с патриарха на Къщата Кундарак. Известен и богат бе Улфгар. Но той бе и щастлив, щастлив от това, че детски рев се носеше от първия до последения етаж на къщата му. Господин Бодлок трета година вече живееше щастливо със своята съпруга Ила, и вече имаха едно малко дете – Рудрик. Но освен тяхното детенце, още един човек населяваше къщата им. Името му бе Лорзък Бодлок…

Той беше облечен с елегантни дрехи, но определено не му отиваха. Грамадните му ръце сякаш всеки момент щяха да разкъсат копринената блуза. Кожата му тъмна и доста груба, не бе в унисон с финните дрехи, които носеше. Нито една част от тялото му не можеше да докаже, че е юноша…дори и лицето. Притежаваше голяма брада, която бе хаотично разпръстната, а косата за разлика от брадата почти отсъстваше. Ако съпоставим Улфгар и Лорзък, то дори и едно огре би забелязало огромната разлика между тях. Дори и елфите, които смятаха ниската раса за еднообразна, биха променили мнението си ако видят тези два образа. Улфгар не беше баща на Лорзък, нито Лорзък бе син на Улфгар. Лорзък бе намерен съвсем случайно и осиновен от Улфгар Бодлок. Лорзък бе израстнал сред уличната мъгла на Корунда'с Гейт, без роднини, без приятели. Единствената светлина в живота му бе тази, че след дългия работен ден (като просяк на улицата), Лорзък щеше да изпие печалбата в местната кръчма. Макар и малко, той се бе променил от както живееше в дома на Улфгар. Но нищо не можеше да заличи предишния му начин на живот. Не веднъж напускаше дома си и прекарваше ноща сред уличните си събратя. Дните минаваха един след друг, Рудрик вече не беше малко дете. Лорзък и Рудрик толкова бързо се сприятелиха, че приятелството им прерасна в нещо повече, те бяха станали като кръвни братя. Рудрик набързо прихвана навиците на брат си и доста успешно му правеше компания по кръчмите. И двамата започнаха да търсят по-интересен начин за прекарване на свободното време (което беше много, защото всичко им бе предоставено на готово, и на тях не им се налагаше да вършат нещо). Спряха се на едно "много интересно занимание", според думите на Рудрик. Наблюдаваха турнирите по надпиване, чакаха жертвата да се напие, изчакваха я да излезе извън заведението и я ограбваха. Но един ден попаднаха на неточния човек, или по-точно гном. Смятайки, че този гном бе в нетрезво състояние, без да внимават двамата братя връхлетяха върху трупа му. Но явно сметките им не бяха правилни, защото усилията на гнома да избяга, не бяха характерни за пиян гном. Изхода от борбата с мнимия пиян бе фатален… За него. Настъпи шок, когато по привидно простите дрехи на жертвата, двамата братя откриха герба на династията Сивис, а в един от многото джобове копие на осребрено кредитно писмо и числовата му стойност в няколко десетки смарагда. Джуджетата бяха още по-шокирани, когато прочетоха следното нещо, написано в горния десен ъгъл на кредитното писмо: ''притежател: Усбърн д'Джураско''. Макар и не много умни, братята установиха, че лежащият в краката им гном, не е законен притежател на кредитното писмо. Бяха попаднали в голяма каша, имаха си работа с крадец…

На следващата сутрин двамата приготвиха багажа си, който включваше по една джудешка брадва за всеки, няколко колби лечебна напитка и храна. След дълги среднощтни размисли джуджетата бяха установили, че друг изход от ситуяцията, освен този да напуснат града – няма да има. Те не се притесняваха толкова за тяхната съдба, от колкото за тази на баща им. Десетки години последният бе градил биографията на известна и богата личност, а сега неговите синове с един замах можеха да я съсипят. Надвисващата опастност, ги бе принудила колкото се може по-бързо да напуснат града… Дълъг път ги чакаше. Единият пое на север, а другия на юг…към Шарн.

Играч: Баал

Система: Ендивал
Форумна игра в www.sivosten.com, линия: Границата между живота и смъртта
Герой:Арадор “Черният Стрелец”

Име:Арадор-ап-Огнориен
Раса:Елф
Расово качество:Орлово око
Възраст:30
Ръст:180
Тегло:60
Клас:Войн
Класово качество:Тъмна слава
Орден:на Гората
Общество:Кръвта на Сокола
Прозвища: Черният Стрелец, Мрачният, Мрачния елф

История
Арадор е първородният син на елфически благородник. Той има и по-малък брат, който е с две човешки години по-малък от него. Те си приличат удивително. Двамата били отгледани чудесно, растяли сред обичта и грижите на любящите си родители. По-малкият му брат, Уигандрес, бил много палав, хитър и понякога малко зъл. Когато започнали да навлизат в юношеството, баща им поел тяхното обучение като войни. Той им дал начално обучение, а останолото го поели професионално обучени войни. Любими на Арадор останали лъкът и двата къси елфически меча. С тях той се справял най-добре. Скоро той почнал обучение в Ордена на Гората. Неговото майсторство с лъка си проличало още тогава и обучението му силно се задълбочило в стрелбата с лък. След още няколко години, почти навършил пълнолетие, Арадор се залюбил с млада елфа, на неговите години, от друг благороднически род. И двата рода одобрявали любовта между двамата. В това време, амбициозният му брат растял и се учил на бойни похвати, различни от тези на брат му. Секачът станал любимото оръжие на Уигандрес. Той, за разлика от по-големия си брат, още нямал възлюбена, въпреки че имало много готови момичета да заемат това място. Той кроял други планове, за които никой от семейството му не подозирал. Скоро, в елфическите владения, се появила групировка от елфи узурпатори, които били против хилядолетното управление на княз Уидан и желаели той да бъде свален от трона, като твърдели че те щели да бъдат по-добри управници от него. Никой не вземал думите им насериозно, докато те не направили няколко покушения в няколко малки града, срещу тамошните управници. Положението ескалирало. Те обявили, че следващата им цел бил самият княз Уидан. Думите звучели абсурдно. В това време, Арадор подготвял сватбата си с любимата си, както и приемането му в армията. Самият княз Уидан щял да присъства на събитието, за даде своята благословия на младоженците, тъй като родителите им били приближени на него. В денят на сватбата, покушението се осъществило. Двадесетина тъмни фигури нахлули в помещението, справяйки се лесно със стражата и насочвайки се срещу княза. Малкият брат на Арадор, също бил сред тях, макар не толкова замаскиран. Те избили двадесет елфи, но не успели да достигнат самият княз, благодарение на неговата лична охрана. В последствие оцелелите узурпатори се обърнали в бяг. Уигандрес, за да се спаси, натопил собственият си брат за неговите деяния. За съжаление, Уигандрес бил подготвил всичко отлично, като оставил достатъчно доказателства в стаята на брат си. Било наредено елфът да бъде екзекутиран. От там започва непрестанният бяг на Арадор. Неговите събратя разлепили листовки с неговото светло и усмихнато лице, нарисувано отпред. Същата нощ, той събрал нещата си, но не успял да се сбогува с никого от обичните си, които сега го презирали, дори любимата му. В момента той носи черни одежди, с които да се дегизира. Лицето му е мрачно, очите му злобни. Трудно е да се направи прилика между предишният и сегашният Арадор. Работи като наемник, изпълнявайки както задачи на хора от закона, така и на подземния свят. Тъмната му слава е преписана от брат му, въпреки че и той има известни заслуги за нея, заради жестокостта си с които ловял жертвите си, както и заради прозвището си, с което се представя – Черният Стрелец.
Има приятели в Ордена, с чиято помощ може да тренира в него необезпокояван.

Характер
Преди весел и жизнерадостен, сега мрачен и отдалечен. Арадор е обладан от мисълта за отмъщение, както и как да оправи кашата, в която е забъркан. Няма спътници, защото не иска да отговаря за техния живот, като се има предвид че е издирван.

Описание
Арадор е висок и строен. Качулката му често е ниско над лицето му, а плащът – загърнал лъкът и колчанът му.
Той е загърнат в черен плащ, прикриващ черна блуза и стегнати панталони, втъкани в черните му ботуши. Лъкът, който носи е черен, с изящна изработка. Стрелите му целите са черни, включително и перата.

Играч: Light Lord

Име: Лагандрес Червения
Раса: Човек
Расово качество: Бързо развитие
Възраст: 23
Ръст: 1,79 см
Тегло: 72 кг
Клас: Магьосник
Вид: Насочен
Група: Огън
Класово качество: Рунически поглед

История: Отгледан е в Седефената академия от своя бъдещ учител Ломудаер – елф на няколко столетия, който го намира в пещера, обитавана от горски тролове. Чудовищата си направили чуден празник със семейството на момченцето, а него самото го оставят за десерт. Съвсем случайно Ломудаер се оказва на това място и успява да спаси човешкото дете, като при схватката с троловете получава белег на лявото си ухо.
По-късно, с разрешението на Повелителя на кулата, елфът приютява момчето като го кара да подрежда книгите и записките му, да се грижи за конете и чистотата. Дава му името Лагандрес, което на елфически означава "Силен войн". Лагандрес пораства и в него се открива онзи особен потенциал, който е присъщ на всички магьосници. Тогава юношата бил само на 12 когато по необясними за него тогава причини едва не запалва един селски обор. Разтревожен, изпълнен със страх, че ще бъде прокуден от единственото място, което е можел някога да нарече свой дом, Лагандрес се примирява и е готов да си стегне багажа. Вместо това наставникът му го уверява, че щетите не са никак големи и, че е съгласен да го вземе за свой чирак, ако е готов на саможертви и усърдна и тежка работа над книгите. Лагандрес приема и започва своето обучение с неприкрит ентусиазъм. Скоро обаче разбира, че нещата са далеч по-трудни, от колкото си ги е представял.
Изминават 10 години, през които Лагандрес напредва значително, труди се неуморно и радва учителя си, към когото много се привързва. Постепенно овладява все по-добре групата на огъня и на 22 години успешно преминава изпитанието за адепт и заслужва своя прозрачен кристал.

Описание: Като повечето магьосници, Лагандрес е висок (181см) и слаб (63кг). Има дълга до раменете кестенява коса и кафяви очи. Лицето му е със строг вид, винаги замислен и размишляващ над нещо. Брадата и рунтавите мустаци придават леко страховит вид основно заради своя бял цвят – деформация, настъпила с времето, което е прекарал, изучавайки магията. Обикновено носи голям сивкав плащ с качулка, за да се крие от недружелюбните хорски очи, а под него лека метална ризница. Понякога слага и широката си червена островръха шапка. Ала никога не пропуска да закачи на долната си дреха брошката, подарък от Ломудаер, изобразяваща тигрова глава, винаги светеща със светло синкав пламък. Магическият си кристал Лагандрес е поставил в здрава метална пръчка, с дължина около 1 метър, чиято дръжка се скъсява до 30см. Въпреки опасността, на която го подлага това, магьосникът е убеден, че криенето не е достойно за този, овладял магиите. Все пак е реалист и когато се наложи бързо скрива жезъла си.
Също така се е снабдил с тънка, лека сабя.

Характер: Лагандрес е мълчалив и спокоен. Поне през повечето време. Рядко се забърква в чужди спорове или интриги. Обикновено гледа единствено своите проблеми и неволи. Едно от малкото неща, които го развеселяват, освен срещите с учителя му, е писането на поезия. Въпреки че е предимно тих, Лагандрес винаги изказва мнението си когато го попитат за нещо или желаят да се посъветват с него по даден въпрос.

Играч: Dark_Lord

Картинка на Гак

Име: Гак
Раса: Нейска
Расово качество: Еластичност
Клас: Длан
Класово качество: Интелигентност

История: Гак е роден в град Лириел, в семейство без особени заслуги за империята. Детството му преминава както подобава – през първите петнайсет години, баща му го въвежда в традициите на нейските, процеса на трасформиране и нуждата от размножаване. Младия Гак, обаче никога не обръща внимание на бащините си съвети, и чака с нетърпение трансформацията, която освен нова "тяло", ще го възнагради и със свобода. Като цяло първите двайсет години на Гак премиват в необичайно бурно за една нейска детство – обичайните за човешко дете игри с дървени мечове, опасни приключения са само началото от списъка с бели и пакости, които Гак извършва. Накрая родителите му вдигат ръце от него и решават да го пратят в превъзпитателно училище – нещо като затвор за малолетни, с наченки на лудница и училище. Когато Гак влиза в превъзпитателното училище, той е едва на 21. Следващите 6 години са изпълнени с мъка (най-вече за надзирателите и консултантите) и болка (най-вече за надзирателите). Затворен между четири бели, костни стени, Гак разполага с ужасно много свободно време. Нейската, обаче успява да се забавлява по свой собствен начин. Както твърди един от надзирателите в един от своите обичайни рапорти :
"12ти Онаге – Гак поиска нещо за писане. Ако продължава така, скоро ще му се наложи да рисува своите макети на кораби по самия таван. Не мога да си обясня от къде идва това негово влечение по тези опасни дървени сандъци, но в най-скоро време ще се наложи да му съобщя, че семейството му се оплаква от сметката за моливите." В действителност това негово влечение по "дървени сандъци" е плод на прекалено много прочетени книги – по време на престоя му в училището, построяването на перфектния кораб и дълго пътешествие по море се превръщат във фикс идеи на Гак. Свободното време кара нейската да осъзнае колко много мрази скучния живот на нейските, лишенията на които е бил подложен и е подлаган и изобщо живота, които живее. Тези размисли го карат да предприеме нещо по въпроса. На 18ти Онаге, Гак събаря своя надзирател (този, с рапортите), използва камата му за да разпори разхлабената си усмирителна риза, връзва ръцете и устата на клетника с дрипите си и по възможно най-бруталния начин изважда фемура му от ставите. С масивната кост, Гак успява да изкриви една от ръждивите решетки на поделението и по този начин напуска за винаги превъзпитателното "училище".
Следващата му цел е родния му дом, който Гак заварва безлюден. За щастие, обаче въпреки липсата на родителските тела и изминалото време, мястото, където семейството му крие своите заделени пари не се е променило. Тези спестявания не са нещо особено, но му стигат за закупуването на свясна екипировка и място в един керван, чиято финална дестинация е човешкия, пристанищен град Каргенден.
Пътуването минава без абсолютно никакви неприятности и след няколко месеца, керванът минава през портите на човешкия град.
В началото Гак е гледан странно от месните хора, заради необичайно белия цвят на кожата си, но няколко седмици прекарани под знойните слънчеви лъчи веднага заличават този проблем. Първите няколко месеца, нейската под прикритие прекарва по ханове и страноприемници, препечелвайки малко кристали като надзирател в най-близката лудница (Иронията е зашеметяваща.. ). Всичко минава като по вода, докато един ден Гак не се среща с Ихал – член на ордена на Децата на Вятъра. Някак си Ихал разбира, че Гак е нетрансформарина нейска и в началото го заплашва с бавна смърт, но след един кратък разказ от страна на нейската, човекът преустановява плановете си и дори предлага своято подкрепа. Гак приема с удоволствие и следващата една година преминава в усилено обучение, включващо основно боравене със саби и по-сложните техники от Ордена на Децата на Вятъра – най-вече Танцът на сабята. Еластичното и кокалесто тяло, свирепия червен блясък на очите и зловещото тракане само подсилват хипнотизиращия смъртоносен танц. Паралелно с обучението си, Гак отива на пристанището, за да добие малко практично познание относно корабостроението. Прекараните няколко месеца в постоянно наблюдение (когато си нейска и не ти се налага да ядеш, пиеш, спиш и правиш секс, все някак ти се отваря свободно време и търпение) карат нейската да продължи своите чертежи с надеждата някой ден да види построяването на своя утопичен кораб. Но в реалния живот, утопии не съществуват….
Един слънчев ден през Каргенден минава шествие на членове от Академията (които някак си успяват да минат през тълпата без никакви произшествия) – ефирността на създанията там е толкова силна, че буквално заслепява Гак. Нейската дори припада, заради силната ефирност и се събужда едва след два дена в къщата на своя приятел Ихал. Но свестения Гак вече не е същия – всички мечти и научни идеи са се изпарили и някъде в несъществуващото ефирно сърце на Гак изплуват лудешките и брутални игри от ранното детство. Докато Ихал схване за какво иде реч, в гърдите му лежат остриетата на две абордажни саби, а трета минава през гръкляна му сякаш е масло. Гак наема една малка лодка, която в близкото бъдеще се превръща в удобно малко корабче след поредица от модификации. Нейската отплава в открити води без почти никакви познания по корабоплаване, но с времето (и прочитането на огромна купчина книги) се сдобива с нужния опит.
Намира си скромен подслон между няколко скали над морската повърхност, на около два километъра от пристанището на Каргенден. Именно в това убежище Гак претърпява своята мъчителна трансформация. На това малко островче от скала, Гак остава няколко месеца за да подреди мислите си и да превъзмогне въпросната трансформация. Убийството на единствения човек, който някога е искал да му помогне също му тежи на съвестта, но жаждата за кръв и приключения все още го дърпа. След като преценява, че времето за размисли е минало, Гак внимателно хваща греблата на лодката си и се връща в Кардгенден, за да прекара блидките дни в търсене на приключение… Следва застой в кръчмите.
Гак се цани за пират в един зараждащ се екипаж, а именно този на кораба "Морска мелница". Следващите няколко месеца са изпълнени с много приключения, абордажи и грабежи на малки селца, но след около година постоянно странствуване върху вълните на Златно Море, пиратствуването му писва и Гак решава да се отдаде да малко земни странствувания из прашен Ендивал. Къде ще го отведат кокалестите му нозе, само Скитхе знае.

Описание: В момента Гак е на 32 години – тежи едва 14 килограма и е висок почти 190 сантиметра. Очните му кухини са запълнени с червеникавия блясък на маната, който символизира неговите агресивни и войнствени наклонности. Понякога в тези две червени бездни могат да се забележат зеленикавите искри на недоверчивия единак. Единствения по-забележим отличителен белег е… белег от ятаган върху задната част на черепа. По принцип нейската не носи много дрехи, но често може да бъде забелязана по улиците на градовете, които посещава с черна кърпа на червени ресни върху главата (пиратски стил), черни ивици от груб плат увити около ръцете и краката и свободна червена риза без копчета. Всичко останало е броня, която уви не се задържа за дълго време – най-често защитата е под формата на скъсена и по-лека ризница, ръкавици, налакътници и ботуши. Оръжията, с които разполага са две саби от двете страни на кръста и една на гърба.

Характер: Гак има ужасно непостоянен характер. През по-голямата част от времето се държи горе-долу дружелюбно, но по-скоро студено – с възможно най-малко думи и повече жестове. Това, обаче не прави нейската неразговорлива – Гак би говорил винаги щом му се даде подобна възможност. Голям процент от речта му е доста цветуща (Едната година прекарана сред пиратите оказва най-голямо влияние върху поведението му) и изпълнена със странни изрази и думи. Когато се бие или ядоса, очните му кухини се изпълвят с кървавочервен блясък. През няколко месеца го обхваща яростен цикъл, който Гак все още не може да проумее – той знае, че подобно поведение не е нормално за него, нито пък е по негова воля, но не се опитва да се бори с инстинкта, тъй като точно това чувство го кара да избяга от затвора. За жалост, същия инстинкт го кара да убие единствения си приятел. Тази случка бележи ново начало в живота на Гак и от време на време го тревожи. В никакъв случай, обаче не може да се каже, че Гак е типична нейска. Той мрази нейските и техния начин на живот, най-вече защото и двете неща са скучни. Това обаче не му пречи да се гордее с факта, че е немъртъв и доста често да се гаври с живите създания, които смята за малко по-нисши.
И нека чувствата му не бъдат бъркани с чувствата на един жив. "Чувствата" при Гак са като взривове, поставени на стратегически места в маната му и по-скоро влиаят на мислите му и по този начин на емоциите, от колкото по обратния начин.

Играч: Passenger
Име: ХазСтеанИли още СтеанХаз (Снежен Пламък, Бял Пламък, Ха`, Стеа`)
Раса: Върколак
Расово качество: Разчитане на диря
Класово качество: Чест
Години: неустановени, изглежда на 35-40
Положителни качества: Морска походка
Отрицателни качества: Късогледство

История:Млад, зелен и наивен бил СтеанХаз още по онова време, в което хаоса настъпил и кулите рухнали… Още от малък не знаел кога е роден, от кой е роден и къде е роден. Подвизавал се като просяче в увенчаните с зелени покриви улици на МерАнгерон, които приел като бащина къща, защото не знаел що е истински, топъл дом и хубава, вкусна храна дълго време. Ходил с кварталните момчета, спял по старите порутени сгради в предградията и живеел мъчно и трудно. Но не било толкова мъчно. Малкия върколак бил сирак и само знаел, че неправдата е знак за малодушие и злоба. Така поне го учили тамошните стражници, за които той бързо се превърнал в любимец заради макар и леко крайния си, но и насочен в правата посока инат на младежа. Когато малчуганите се прибирали, той оставал с гвардейците и се разхождал с тях в нощните смени по високите каменни стени, слушайки за битки, приключения, падения, неправди и приказни истории. Не отгледан от майка и баща за него майка била готвачката бурха, а баща цялата редовна стража. Не можейки да ползва дългите алебарди или тежки мечове, за Стеа` сопата било средството, с което той разгромявал въображаемите противници, а и в последствие станало любимото му оръжие. Растял и възмъжавал, а в съдбата му не можела да не се преплете нишката да стане от него стражник на МерАнгеронската стража. Точно достигнал мъжество, според другите стражи той пристъпил на работа и дал клетва. По ирония на същата тази съдба обаче, времето когато Кулите паднали и Хаос обзел земята съвпадало с това на приемането му като стражник. Разпиление и разруха обгърнали континента. Чувството за чест и дълг го обзели и той знаел, че да спазва реда само в МерАнгерон не било достатъчно – затова поискал да тръгне с наблизо минаващите Миротворци, чиито навестения зачестили след падението на кулите, а той проявил огромен интерес към техния кодекс и гледна точка за света, които спадали неминуемо с неговите. Потеглил с тях и след седмица стигнал в Боров брод, а на следващия ден от пристигането си станал член на "Братството на Дъба" . От тогава насам, десет години скита и поправя със своите братя по съдба, злините от "смъртта на боговете" насам. Потушавал е не един или друг бунт, спасявал е с други наемници не едно или две села от бандити и злосторници. В настъпилия хаос, главно се подвизавал към западните граници на върколашките земи, близо до родния му град, опазвайки от зачестили набези от скелети и други същества дръзнали да рушат мира.

Характер: По принцип той е скромна душа, не харчи, не пие много, изобщо е като почти всеки друг Миротворец, но се отличава с тази му черта, че в прекаления си устрем към ред, доброта и справедливост сам става, арогантен, ужасно строг и изискващ. Което сигурно е прихванал от многобройните караници и свади между старите кучета от МерАнгеронската стража, които е трябвало да изгледа не веднъж пък и изпита понякога на собствения си гръб. Самият той иначе когато не се включва в разговор, отстрани е спокоен и прибран, а когато се включи или някъде се разрази изобщо спор съвпадащ с неговите интереси той всякаш излива насъбралият се и неизказан гняв за отрицателно време по темата. Избухлив, ще е да е най-точната дума, а пък и понякога досаден. Обича да пише стихове за премеждията си, навик придобит от друг случайно срещнат пътник Миротворец, а и също винаги носи на гръб колекцията си от различни по дължина и материал прави сопи – любимото му оръжие, като за главно използва металната такава, с която и се подпира по дългите друмища. Обича да изрязва по дръжките строфи от чути вече песни или стихове. Странно, че изобщо не скърби и не се интересува за това, че не знае от къде идва и кой са родителите му, а винаги като е ставало на въпрос той свива рамене и се примирява с факта. Никога не изявява желание да се задоми или да има деца, защото просто е прекалено отдаден и знае, че това ще е само в ущърб на професията му – пада си отшелник и самотник по принцип, но се оправя добре в компания. Любима фраза му е "Ще седна да си почина, само когато желязото се изстъпи!" Дали под желязото има предвид войната, или самите наковални, които коват мечовете, не се знае – но едно е сигурно, няма да спре докато има още войни и разпри на Ендивал и те не се умиротворят. Казва си, че докато има безчестие и битки, той ще е в първите редици, на страната на правотата и доброто. Обича да говори за себе си и за това, което е преживявал, а и за това, че сам си е дал името, макар и да са го били наричали първоначално Ангер ( от върколашки – вятър, като бездомния вятър) . Сам добавя “стеан”, бял или още снежен на човешки, защото това е първото нещо, което си спомня като малък – белия тих сняг, падащ нежно около му. Обича да говори за себе си, или по-точно целеустремеността си като за огъня, които разчупил безлюдния студ – пада си малко пишман философ, за това и стиховете му не са никога завършени или много умни. Това не значи, че е глупав, а е прилично начетен с повече общи познания от колкото нещо специфично. Обича да го слушат и рядко пропуска добри слушатели. Има омраза към нейски, заради една продължителна серия от случки, свързана с една нейска войн твърдящ, че е преродения Верса кожодера и пострадалите от неговите злини върколашки села. Нарича ги скелети, никога нейски, защото смята, че не заслужават първата част от името си, а именно “ней” (от бога на живота НЕЙтуйде). Понякога и съвсем присмехулно само “`ска” (СКИтхе), защото според Хаз не носят нищо друго освен смърт със себе си.

Описание: Силно окосмен, силен и набит е СтеанХаз и не се различава от събратята си с нищо друго освен по ръст. Сравнително нисък за върколак, той стои на 3 стъпки и половина от земята (175см?) . Тежи не повече от 100 кила. От бакенбардите му, които сключват на брадичка недовършен мустак, не може да се види дали е красив, но определено не е нелицеприятен, по-скоро симпатичен. Голяма, дълга челюст увенчана с гъста брада, от където едвам се показва широката чаровна усмивка. Свити, тъмно сиви очи и ниско два пръста чело с малък полу-плескан нос. Черна гъста буйна коса, която връзва на къса плитка отзад, когато е на път и в бой. Облича се в пътнически дрехи и по принцип няма претенции за облекло, но ще предпочете зеленото пред червеното ако настояват да избере. По принцип ходи само с къс елек, които оставя мощните му ръце и тяло свободни на вятър-а, но в битка облича кожения нагръдник, които е обикновено в голямата торба с дисагите висяща на гърба му. Прости панталони с нормални селяшки потури, понякога слага и дървени сандали на нозете си .